Автор: Стивън МакАлпайн*, stephenmcalpine.com(Ричард Докинс, роден на 26 март 1941 г., е

Автор: Стивън МакАлпайн*, stephenmcalpine.com

(Ричард Докинс, роден на 26 март 1941 година, е английски постепенен биолог, зоолог и създател. Докинс се разпознава като безбожник, който е „ културен англиканец “, обвързван с англиканската черква, и „ всемирски християнин ". бел. ред.)

Ричард Докинс е печален. Тъжен, сърдит и фрустриран. И с съображение, допускам. Последните му няколко години бяха – както може да се чака за човек на възраст – много немощни. Особено немощни в общественото пространство.

Имаше го, несъмнено, и това извънредно превръщане към християнството на неговата някогашна атеистична сестра по оръжие Айаан Хирси Али. Отчаянието в гласа му беше ясно доловимо, до момента в който се опитваше да я откаже от вярата. Увяхна.

Но Докинс не е просто безсилен заради липса на мощ, нито поради това, че съдружниците му го изоставят. Самата му концепция за метода, по който може да действа светът, по който би трябвало да действа, също изнемощява.

Имаше времена, когато Докинс можеше да си показа свят на свободно проучване – незабавно щом тези досадни религиозни хора бяха сринати със земята – в който всички гледни точки във връзка с действителността можеха да бъдат обсъждани на площада рационално и с използването на научни причини. Класическият демократизъм щеше да победи!

Но, да, за жал – и за най-голямо страдание на Ричард Докинс – пристигна днешният миг. По мотив на което той написа следното в „ Х “ (защото няма по какъв начин да го прочетем във Фейсбук):

„ Целият ми Facebook акаунт беше заличен, по всяка възможност (без посочена причина) тъй като бях написал, че генетични мъже-боксьори като Имане Хелиф (безспорно ХY) не би трябвало да се бият против дами на Олимпиадата. Мнението ми, несъмнено, е отворено за цивилизован спор. Но откровена цензура? “

Превантивен удар, сигурно. Facebook не е желал той да провокира звук, който да докара до нещо, тъкмо в полето, в което той е същински специалист, по тази причина и са го заглушили в точния момент. Него са го заглушили в точния момент.
Да, Ричард, откровена цензура. Какво очакваше от общество, което извади Бог от картинката? Истинско демократично проучване?

Като мой другар, Дейвид разсъди доста умно, когато преди малко обсъдихме този въпрос:

„ Понякога се чудя дали мекият ляв тоталитаризъм съумя да се вкорени толкоз надълбоко заради културната християнска принадлежност към класическия демократизъм. В желанието си да мислят най-хубавото за другите и да одобряват другите гледни точки, някои преди всичко ляво насочени персони (които не одобряват валидността на другите гледни точки) съумяха да се вкоренят повече или по-малко гладко. Веднъж вкоренени, те нямаха интерес да върнат услугата и да позволен друга позиция.

Докинс е типичен либерал – и е изумен, че в отсъствието на преобладаваща християнска просвета, този типичен демократизъм би трябвало да води борба за оцеляване. Подозирам, че най-крайните левичари взимат образец от Маркс, който по най-философския метод признава за финален съдия само силата и по този метод се усеща изцяло прав и честен, унищожавайки пространството на другата позиция. “

Точно. Това е в десетката. Ние се бием със завързана на гърба ръка. Стигам до този извод през евангелската вероятност. Не съм обожател на християнския шовинизъм по никакъв метод! Но дано не се заблуждаваме, че класическият демократизъм ще преживее още дълго, камо ли пък в положително здраве. Нещата наподобяват тъмно. Какво обаче се готви да го размени?
Да погледнем където и да е по света, където в миналото е процъфтявала марксистката концепция или пък вътре в институции, които са възприели сегашната неомарксистка рамка – в никакъв случай няма да откриете същински спор или дискурс. Никога. Ще видите силата в деяние, заглушаваща всички различни гледни точки. Със сигурност няма по какъв начин да отречем, че сме се запътили натам.
Това би трябвало да бъде предизвестие към християните, които мислят, че някак си този типичен демократизъм е характерен на Запада и нещата в никакъв случай няма да се трансформират. Не единствено че ще – те се трансформират!

Къде се намираме ние като християни, в случай че съидейниците на Докинс не могат да показват мнението си на площада? Не сме добре сложени, би трябвало да призная.

„ Третият път “: Осъденият на гибел ХY идва (Трети път е политическа идеология сходна с центризма, която се пробва да преодолее разликите сред десница и левица на основата на разнообразни съчетания на дясноцентристка икономическа политика и лявоцентристка обществена политика. Б.пр.)

Голямата подигравка е, че като индустриална машина на „ третия път “ християнството набира скорост, само че в това време демократичната позиция, която би трябвало да го показва, се изпарява от нашите обществени институции. Има неща – от ден на ден неща – които не подлежат на разискване. И за жал – тъжно по ричард-докиновски метод – за доста от тези неща би трябвало да приказваме, само че това към този момент не ни е разрешено.

Християнската рамка на „ третия път “ предполагаше, че общественият дискурс ще бъде вероятен, само че в последна сметка той умира от хилядите си орязвания, а тематиките, които християните би трябвало да разискват на площада една след друга стават неприемливи. Мнението ви по тези въпроси няма да получи никакъв медиен О2.

Тогава, какво? Ние се самоцензурираме, с цел да поддържаме значимия, мъчно извоюван нюансиран глас, който имаме на площада. Но никой, несъмнено, не слуша, тъй като ние не споделяме нищо от това, за което хората приказват.
И да, несъмнено, тази тематика не е нещо ново. И да, несъмнено, обичам работата на Тим Келър (евангелистки свещеник, теолог, създател – б.пр.). Но светът се движи бързо, а „ третият път “ се удави.

За да може да се чува гласът ни на площада, би трябвало вероятно да поддържаме някаква публика. А единственият метод да поддържаме публика е като премълчаваме значимите неща. Бутнете сложните неща – тези, поради които Докинс беше цензуриран – и всичко завършва. Край на рубриката за мнения в локалния вестник. Съжалявам, в случай че това звучи жестоко. Но е правилно.

Боя се, че християнството на „ третия път “ наподобява се задоволява да стои настрани от разискването на тематики на площада, които гневят постлибералния свят (и изключително постлибералния медиен свят). Надявам се, че това не е тъкмо по този начин, само че от ден на ден наподобява по този начин.

Оспорете го, в случай че не сте съгласни. Както би споделил Ричард Докинс, изцяло съм подготвен за цивилизован спор!

Рискът от самоцензуриране се трансформира във форма на изкуство. Не можете да заобикаляте на пръсти тематиките, които не могат да бъдат обсъждани и да смятате, че по някакъв метод организирате значими полемики, които демонстрират какъв брой безапелационно е християнството. Нехристияните желаят да знаят: какво споделя християнската религия по въпросите на антропологията, които раздират тъканта на нашето общество.

Както се оказва, когато отрежем християнството от същите тези полемики, с които останалият свят се бори (или боксира), както видяхме на Олимпиадата, пропущаме опцията да кажем нещо значимо на хората, които в никакъв случай няма да прочетат листовка или да гледат предаване по националната телевизия.

Твърде дълго хората отхвърляха номиналното християнство като част от казуса с евангелизацията, само че моят опит сочи, че хората, които се придържат към някакъв неясен християнски светоглед са най-достъпният плод на евангелието. Те усещат, че нещата не са добре. Изпращат децата си в християнски учебни заведения, тъй като виждат объркването и полудяването.

Може и в никакъв случай да не срещнете такива хора, само че и те би трябвало да станат християни. Ако всичките ни старания са ориентирани и всичките ни диалози са ориентирани към полово флуидните постлиберали от централните градски елементи, които заемат основни позиции в нашите институции, тогава ние сме виновни за към един % от популацията.

Със сигурност те имат огромна власт. Но евангелието в никакъв случай не е търсило власт, нали по този начин?

От това, което виждам, хората имат всевъзможни въпроси по най-конфликтните точки по отношение на това какво значи да бъдеш човек в днешния свят и какво съставлява идентичността.

С нищо не им оказва помощ това, че някои почтени, само че заблудени християни се пробват да покажат какъв брой са готини и дистанцирани („ нюансирани “ е думата) спрямо всичките разярени и възмутени горещи глави. Един тип споделят: „ Ние не сме такива християни! “

Въпросът към тях е: „ Добре, в случай че това не те разстройва, тогава какво? “ И в случай че техният отговор е: „ Прочети колонката ми в „ Сидни Морнинг Хералд “ и ще схванеш “, то значи нямат кой знае какво да кажат.

Което просто значи, че множеството християни, които играят тази игра, единствено се поклащат на терена. Но в случай че искаш да играеш голф, рано или късно ще би трябвало да направиш удар със стика. И този първи удар може в действителност да те изложи.

Не се поддавайте на газлайтинг (психологическа операция – б.пр.)

Докато сме на олимпийската тематика, дано да вдъхнем малко от вятъра на последните няколко седмици, тъй като и това има отношение към диалога.

Изгубих броя на всички християни, които обществено показаха мнението, че можем да използваме „ Тайната вечеря/Не е Тайната вечеря/Как смееш да намекваш, че това е Тайната вечеря/Само буен реакционер би позволил, че това е Тайната вечеря “ като опция за евангелизиране на нехристияни.

Ето ни две седмици по-късно. Колко от тези диалози бяха извършени? Някой беше ли уверен в нюансите? Тогава споделих, че е обикновено християните да бъдат обезпокоени (но без да бъдат ядосани). Ако би трябвало да съм почтен, аз бях по-обезпокоен от метода, по който доста християни си разрешиха да се подведат по изказвания и контратвърдения за действителните планове на пърформанса.

Наблюдавал съм газлайтинг (психологическа операция – б.пр.) от близко и персонално в институции за психологично заболели. Този случай беше като по учебник. Истинският яд беше проявен, когато кметицата на Париж се впусна в нецензурна дрънканица против всички типове хипотетични врагове, които желаят да провалят нейното празненство на мекия ляв секуларизъм.
В последна сметка, най-убедителните християни, които прочетох по този въпрос, бяха тези, които сдържаха нервите си, отхвърлиха да кажат, че синият император е облечен в нещо като антихристиянско облекло и показаха път напред за тези, които, въпреки и обезпокоени, не бяха възмутени.

Християнин за християнин

И най-сетне, всичко това не е единствено разиграване сред християните и секуларния свят. Твърде много християни-ревизионисти са повече от удовлетворени да се дистанцират и мълчешком хвърлят тиня по тези християни, които поддържат ортодоксална линия по въпросите на антропологията и половата нравственос.

„ О, вижте! “, споделят те на всички, които може би слушат (и се надяват, обратно на възможностите, че постлибералните институционални инфлуенсъри ги слушат) – „ Ние сме доста по-нюансирани и несъмнено по-спокойни по отношение на ставащото, спрямо нашите нереформирани родственици. “

Дали ще се притекат на помощ на ортодоксалните си братя и сестри, в случай че цензурата вземе по-застрашителен тип? Разбира се, че не. Това е било доказвано в предишното, а от езика, който виждам да употребяват, проличава и заложената посока. Да се подготвим за задълбочаваща се схизма сред евангелизираните – тези, които остават правилни на библейското обучение за природата и спасението и тези, които не остават.

Има и малко горест, когато четем християни, заемащи позицията „ ами просто не знам “ по отношение на гореспоменатия олимпийски боксьор. Боксьор, който, би трябвало да кажа, е бил подложен на мъчения от ужасни хора. Но не всички са ужасни. И не всеки, който слага под въпрос правото им да се боксират против ХХ дами, са гневни десни психари. Със сигурност не и Докинс.

За следващ път наподобява в тази борба сред половете и джендърите в границите на по-широката културна война губещи са дамите. И би трябвало да кажа, че мълчанието на доста дами, които чаках да приказват за това, както и на тези, които единствено свиват плещи, е поучително. Дали не ги е боязън да кажат нещо, тъй като виждат какво става, в случай че го направиш? Или в действителност нямат съчувствие към жена, на която ѝ чупят носа с първото кроше и тя се скрива в кърпата си, обляна в сълзи? Кой може да знае? Те нищо не споделиха. А може би виждат какво става с дамите, които приказват, и по какъв начин след това биват одумвани, заглушатретия пътвани и упреквани в най-различни неща.

В последна сметка Олимпиадата е просто още една превзета постлиберална институция. И ще продължава, при равни други условия, да бъде завладявана, спорт след спорт. Така се случват нещата. Това е посоката. Очаквайте още от същото на игрите през 2028 година.

Докинс е изумен от цензурата и се чуди за какво няма многолюден спор. Ами, нямаше многолюден спор, тъй като сходен жанр диспути са завещание на културното християнство, на което той толкоз се възхищава. Те не изникват от въздуха. Нито от първичната небулоза. А пък той си мислеше, че ние ще го накараме да млъкне. Но излезе, че има още по-дълбоко религиозни зилоти от нас! Оказа се, че когато се отървем от Бог, ние просто поемаме Неговата роля.

Някога Ричард Докинс популяризира атеистичното мото, плеснато върху всеки рейс в Лондон преди десет-двайсет години: „ Най-вероятно Бог не съществува, по тази причина спрете да се тревожите и се наслаждавайте на живота “. Ричард може и да не се тревожи, само че, съдейки по последния му туит, надали тъкмо се любува на живота.

*Авторът Стивън Макалпайн е свещеник и създател на църкви. Пише книги и приказва по въпроси на теологията, културата и църквата и в частност възходящия напън върху религиозните вярвния в секуларното обществено пространство.

Инфо: stephenmcalpine.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова